Казвам се Миро Колев и по народност съм украинец. И българин. И гражданин на света. Обичам родината си, но честно казано трудно мога да отделя България и Украйна. За мен и двете са Родина. Майка ми е украинка от Полтава, баща ми – българин от Велико Търново. Двамата се запознали докато той бил в дългосрочна командировка в Украйна. Където останал с голямата си любов. Първите години от живота ми прекарах в един от най-прекрасните за мен градове в света – Полтава. Град не просто с традиции, но, мисля и с бъдеще. Най-вече заради хората – хора топли, по своему възвишени, хора, пазещи историята и националния си дух, въпреки стремежа към глобализация. По моему, това е много важно – не може да си просто гражданин на света, без своята уникалност. И култура, и душевност.
Когато бях на 8 се преместихме в България, в родния град на баща ми – Велико Търново. Като всяко дете, първоначално страдах за изгубеното в Украйна, но бързо установих, че пред мен се е открил цял един нов свят. Любопитен, истински и някак си близък до това, което познавах. Всъщност това е истината – и сега продължавам да мисля, че въпреки голямата на пръв поглед промяна, всъщност не се промениха нито усещането за света, нито духа на хората покрай мен. Отново бях заобиколен от история, любов и красота. И семейството ми. Много бързо намерих своето ново място и България и Велико Търново застанаха редом до Украйна и Полтава в сърцето ми. Всеки ден намирах хиляди прилики между „сега“ и „преди“ и някак си исках да свържа тези две половинки.
С годините многократно се връщах в Полтава, пътувах из Европа, имах щастието да видя част от Америките и Австралия. Но винаги се връщах при моите две родини – България и Украйна, моите два града – Велико Търново и Полтава.
С този блог се надявам да мога да направя връзката между тях някак си по-реална. Макар и на пръв поглед географското отстояние да не е голямо, с годините разбрах, че всъщност българите не познават Украйна и в частност Полтава. Не знаят за възможностите, които предлага този прекрасен град, не подозират за неочакваната красота и удоволствие от едно пътешествие на изток, далеч от утъпканите туристически маршрути. И понеже в днешно време чистият текст често не предизвиква достатъчното сетивата, реших, че няколко фото разходки из Полтава ще я представят така, както не сте я виждали или чували досега. И ще Ви накарат да потърсите самолетните билети или да се качите в колата и да изживеете онзи миг на откривателство – когато достигаме до неочаквана точка от нашето пътуване, където не сме планирали да бъдем, но която помним завинаги.
Ще се радвам, ако предизвиквам дори и само няколко човека да предприемат това пътуване, да поснимат и да се порадват на река Ворлска, на Паметника на галушките, да се разходят из земите от „Вечери в селцето край Диканка“, да похапнат вкусна юшка, да се върнат в България и да разкажат – в текст и снимки – за това преживяване. Мисля си, че така уникалността, културата и душевността на моят роден град ще продължат да съществуват, дори и когато светът се превърне в едно голямо село.
Ако имате въпроси относно Полтава, аз съм насреща да помагам – свържете се с мен